Началото
Преди много, много години, когато все още хората вярвали в чудеса, вълшебства и в съществуването на митични същества дарени с вечен живот, в далечните земи в най-гъстите гори съществувал митичен град, град на вълшебства, обитаван от най-древните и мъдри същества - Маговете. Те не се различавали по нищо от хората, освен с това, че владеели изкуството на магията и били дарени с вечен живот.
Векове наред те живеели между хората, като тайно общество, чиято единствена цел била да се борят със злото, което постепенно завладявало човешките сърца. Вековните им усилия не се увенчавали с успех, защото хората ставали все по зли и искали повече и повече, а за да постигнат господство, по-силните тъпчели по-слабите и ги правили свои роби. Затова върховния маг Елзидор решил, че е време да се оттеглят от живота на хората и да ги оставят да се оправят сами в света, който си създавали. За да не оставят хората напълно без своята помощ съветът на маговете решил на всеки сто години, да изпращат най-силния и мъдър от тях да помага на хората. Магът, който изпращали трябвало най вече да притежава чисто сърце, също така трябвало да премине през подготовка, за да излезе от гората и да се слее със заобикалящия го свят. Били минали седемстотин години от както се оттеглили и вече трябвало да изпратят поредния войн на доброто, за да помага на хората. За тези години от както ги нямало в света на хората, човечеството все повече вървяло към своята гибел.
Една вечер докато медитирал Елзидор получил видение – малка поляна заобиколена от най-гъстата гора, която е виждал. В средата на поляната има огромно вековно дърво, а в дървото хралупа. В хралупата в най-прекрасната изработена от най-редките дървесни видове и резбована по най-необикновен начин люлка лежало красиво бебе. То било пазено от най-старите митични същества – господарите на огъня, водата, въздуха и земята. А за бебето се грижи самата царица на Феите. Изведнъж бебето започва да реве, гъста и черна мъгла се разпростира над слънчевата поляна и злите сили се опитват да откраднат детето. Изведнъж Елзидор излиза от транса целия обхванат от тръпки и студена пот. Осъзнавайки какво става той разбира, че най-после се е родил принца на доброто, комуто съдбата е отредила да избави света от тъмните сили завладяли човешките сърца. Старият маг веднага свиква свещенният съвет и разказва за видението си, всички единодушно решават, че трябва да изпратят някой да спаси детето, но никой незнае кой да изпратят и как да определят избраника за тази мисия. Елзидор решава, че трябва да измислят загадка, чрез която да определят Избрания. Загадката трябвало да определи магът, който е с най чисто сърце.
Елзидор свиква всички жители на Свещенния град, разказва им какво видение е имал и помолва тези, които се чувстват готови за тази мисия да излезнат пред тълпата, за да им зададе загадка, с чиято помощ да определи най-достойния за тази мисия. Пред тълпата излизат само двама младежи – единият е най-смелият и могъщ момък в града, потомък на всички магове, които били изпращани за мисии сред хората – Гламур. Другото момче, което излиза е Синапра бедно момче, чиито родители са вкаменени от зла магия, това момче е благородно и смело, въпреки по-малкия си ръст и мускули от Гламур. Старият маг застава до тях и им показва маса, на която има три клетки във всяка клетка има по една птица – в първата клетка се намира бял като снега гълъб, във втората клетка благороден ястреб, а в третата клетка едно грозно на нищо не приличащо птиче. Елзидор подкани младежите да изберат по една от птиците, като се изкажат защо точно нея са избрали. Първи пристъпи към клетките Гламур той дълго се чуди коя от тях да избере, като погледа му не попадаше само върху клетката на грозното птиче. След дълъг размисъл той избра Ястреба, като причината да го избере била, че измежду трите птици той е най-благородната и смела птица. Дойде реда на Синапра, той без да се чуди избра клетката с малкото грозно птиче казвайки, че дори и в най грозната и нелицеприятна твар се крие добра душа и независимо от грозотата си тази твар е по собствен начин красива. Усмихвайки се на думите на бедното момче, Елзидор казвайки, че само Синапра е съзрял красотата в душата на грозното птиче, махва с ръка и изведнъж грозната животинка се превръща в най-красивата и благородна птица – Лебеда.
След много наставления стария маг подава на Синапра три вълшебни дара, които да му помогнат в тежкото му приключение. Първия дар е вълшебен амулет, който да му показва какво е сърцето на човека срещу него, втория дар е един необикновен жезъл, с чиято помощ ще се усилят магиите му, а третия дар е най-малката измежду всички птички – колибрито, тя ще му показва пътя към Принца на Доброто. След като му обяснява как да използва даровете Елзидор му пожелава лек път и самотния Синапра потегля на своето невероятно приключение със сърце изпълнено с доброта и решителност да успее да спаси Доброто.
Още не излезнал от гората Синапра бива настигнат от Гламур, който го моли да му стане другар в мисията му, момчето с радост приема и двамата герои потеглят по трудния път на тяхната мисия.
